Всичко за мен

Моята снимка
Бургас, Бургас
ТОЗИ БЛОГ Е НАПРАВЕН В ПАМЕТ НА НАЙ-ЗАСЛУЖИЛАТА ЖЕНА НА БУРГАС И БЪЛГАРИЯ, ОСНОВАТЕЛКАТА И ПЪРВАТА ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА БУРГАСКОТО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО "САМОСЪЗНАНИЕ" ОТ НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛКИ Жени Божилова Патева е първата жена в Бъргария, която започва да работи за защита правата на жените и децата в началото на миналия век. От напълно безправна, днес жената е равноправна на мъжа. През 1901 г. г-жа Патева е една от учредителките на Българския женски съюз, а през 1905 г. основава Бургаското женско дружество "Самосъзнание". Борец за мир, против смъртното наказание, най-заслужилата жена на Бургас и България умира в нищета през 1956 г. в София.

Последователи

петък, 8 май 2009 г.

Писмо от внучката на Жени Патева

Писмо от внучката на Жени Патева до Председателката на Независимо женско дружество "Самосъзнание"-Б,ргас:

Sunday, May 3, 2009 3:07 PM
Mila Snezhana!

Blagodarya mnogo za pozdravite za Velikden!
Radvam se za proekta za dneven detski dom na imeto na moyata baba Zheni Bozilova Pateva.
Nadyavam se, tozi proekt skoro da se osashtestvi.
Zhelaya Vi sashto uspeh pri reshavaneto na drugite problemi na druzhestvoto!
Sardevhni pozdravi ot Nelly

четвъртък, 29 януари 2009 г.

http://samosaznanie.blog.bg/




















ЖЕНИ БОЖИЛОВА ПАТЕВА
ОСНОВАТЕЛКАТА И ПЪРВАТА ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА БУРГАСКОТО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО „САМОСЪЗНАНИЕ” от 1905 г. до 1925 г.
д-р инж. Снежана Стоянова
Председател на Независимо женско дружество "Самосъзнание"



Жени Божилова – Патева (на снимката горе), с кръщелно име Дженда, е родена на 1 декември 1878 г. в с Градец, Котленско, на около 20 km североизточно от Сливен. Баща й, Божил Димов, е абаджия и скотовъдец, човек с буден ум, дълбоко осъзнал законите на живота. Участвал е в Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Той играе голяма роля във възпитанието на първородната си дъщеря и насърчава стремежа й към просвета и знания. Майка й Генка Андреева, е домакиня и се грижи за отглеждането и възпитаването на деветте си деца.
Основното си образование Жени Божилова завършва в родното си село, а прогимназиалното – в Сливен. През 1893 г. Жени Божилова завършва Общинската девическа гимназия „Нанчо Попович” и придобива правото на редовна учителка в Княжеството.
Учителската си дейност започва в Карнобат на 16 годишна възраст, а през 1896 г. е преместена в Девическото училище в Разград.
През 1897 г. Жени Божилова свързва живота си с Иван Георгиев Патев, също учител и също родом от с. Градец. Имат три деца – Любен (Лео) (1904 г.)-машинен инженер, Божан (1905 г.) – инженер-химик и Лиляна (Лили) (1913 г.)– архитект.
На 18.12.1898 г. Народното събрание гласува закон за забрана на омъжените учителки да упражняват професията си. Жени Патева е дълбоко възмутена от неправдата, която се узаконява. По този повод тя пише своето първо „ОТВОРЕНО ПИСМО” до всички учителки в Княжеството. Това е нейното бойно кръщение в обществената й дейност.
Бракът й с Иван Патев е необикновено хармоничен. В брака те търсят взаимно подпомагане за интелектуален и обществен напредък. Двамата съпрузи, жадни за знания, еднакво упорити, решават да се подпомагат взаимно и да продължат образованието си в чужбина, като се издържат един друг на смени, при което единият от тях работи. Със скромната си учителска заплата Жени Божилова издържа съпруга си, за да може той да се изучи на Запад. През 1899 г. Иван Патев се завръща в България, завършил в Швейцария, Женева, а после в Брюксел, където следва право и придобива степен „Доктор на юридическите науки”.
Семейството се установява да живее в Бургас. Д-р Патев веднага започва работа, и сега той на свой ред издържа Жени Патева, която през 1901 г. заминава за три години да учи в Берлин и Йена, а последната година в Париж - философия и социология.
Жени Патева усвоява добре руски, немски и френски език, с които си служи до края на живота си. През 1903 г. се завръща в България без да завърши образованието си, но дълбоко завладяна от световното женско движение.
От 1903 до 1955 г. Жени Патева живее в Бургас, но дейността й се простира далече извън крайморския град, из цялата страна и в чужбина.
Отглежда и възпитава трите си деца с голяма обич и отговорност, които стават достойни граждани на България. Най - малката Лили Патева – Босева става почетен гражданин на София. Всичките си съпружески и домакински задължения Жени върши с безкрайна обич и интелигентност. Наред с това с пламенен порив, идващ сякаш от неизчерпаем вътрешен заряд, се отдава на обществена, журналистическа и писателска дейност. Най - много сили и енергия Жени Патева отдава на издигане самосъзнанието на жената чрез просвета и култура.
В годините след освобождението от турското робство започва сериозна борба жените да бъдат допускани да учат във висшето училище, както и да се възстановят правата на омъжените учителки да упражняват професията си. По-напредналите жени осъзнават, че те имат не само важни задължения и отговорности в семейството, но и в обществото и че жената не трябва да стои настрани от обществения живот. Поради тези причини през 1900 г. започва подготовката за създаване на Българския женски съюз от г-жа Анна Карима, г-жа Юлия Малинова, г-жа Жени Патева и др., който съюз от своя страна подканва по-будните жени в България към обща работа в помощ на жените и децата. През 1901 г. е основан Българския женски съюз, като Жени Патева е в неговия Управителен съвет.
На фона на днешния културен, политически и икономически живот в България, странно ни се вижда сега, че преди 100 години в нашия град едва се е забелязвала някаква проява на обществен живот от страна на жените. За първи път през 1901 и 1902 г. в Бургас жена в лицето на Жени Патева държи две сказки, организирани от единственото тогава в града женско благотворително дружество “Милосърдие”. Сказките се отнасят до женското движение в България и световното женско движение, като се хвърлят семената на една идея, която заработва в няколко будни бургазлийки, за да ги раздвижи и ги застави след две години да излязат вече като обособено женско просветно дружество “Самосъзнание”.
През 1902 г. Жени Божилова Патева възобновява в Ямбол разпадналото се женско дружество “Развитие”.
През 1903 г. Българският женски съюз е пред разпадане поради настъпилите сериозни разногласия между г-жа Анна Карима и г-жа Юлия Малинова.
През същата година Жени Патева помага на благотворителното женско дружество “Милосърдие” в Бургас, като го спасява от разпадане. Избрана е за председателка на дружеството. Жени Патева настоява дружеството да развива и просветна дейност, както и да се присъедини към Българския женски съюз. Членките на дружеството не се съгласяват, защото Уставът не позволява отклонение от обществената благотворителност. Тя се отказва от председателството, а малко по-късно и от членството.
Така през пролетта на 1904 г. Жени Патева, заедно със своите добри приятелки Пенка Русева-Белмустакова и Йорданка Гъзвъзова образуват просветна група. Към тях се присъединяват г-жа Анна Русева-д-р Енчева, г-жа Тодорка Праматарова и г-жа Деспина Панайотова. През тази година Жени Патева работи усилено и за укрепването на Българския женски съюз, който преживява сериозни идейни разногласия и е пред разпадане.
През м.април на 1905 г. просветната група се оформя като женско просветно и благотворително дружество с председателка г-жа Жени Божилова Патева. Дружеството се нарича “Самосъзнание” по идея на г-жа Пенка Русева-Белмустакова.
Току що дошла в Бургас, но вече с богата обществена дейност, Жени Патева става инициаторка за откриване на курсове по ограмотяване, както и за изучаване на българския език от гръцкото население в Бургас. Дружество „Самосъзнание” организира професионални, просветни курсове за жени и девойки, народен университет, през войната открива организация по продоволствието, грижи за пленническите семейства и др. Жени Патева открива неделни училища, възобновява читалище „Пробуда”, където работи заедно с писателя Петко Росен. Също така основава дом на изкуствата и печата.
Домът й е културно средище, посещавано от видни обществено-политически и културни дейци, като Александър Стамболийски, Найчо Цанов, проф. Асен Златаров, проф. Александър Балабанов, Никола Сакаров, Адриана Будевска, Анна Карима, Петко Росен, Айнщайн и др.
Ненавършила още 30 години, Жени Патева е вече защитница на женското развитие и достойнство, слушат я безброй жени в Ямбол, Сливен, Карнобат, Нова Загора, Пловдив, Видин, Варна, Севлиево, Плевен и главно в София.
Бургаското женско дружество “Самосъзнание” веднага се присъединява към Българския женски съюз, като под ръководството на Жени Патева усилено заработва за укрепването на Българския женски съюз и организирането на конгрес на съюза през м.юли същата година. Още през м.май Жени Патева от името на Бургаското женско дружество “Самосъзнание” заминава за София, където се запознава със съюзните работи, теченията и настроенията в Българския женски съюз и написва книгата “Разногласията в Българския женски съюз”. На конгреса госпожите Анна Карима и Юлия Малинова са непримирими. Жени Патева застава на страната на Юлия Малинова. Делегатите поставят Българския женски съюз на неутрална база и решават да не се избира Управителен съвет. Те поверяват ръководството на Българския женски съюз на председателката на Бургаското женско дружество “Самосъзнание” Жени Патева, като я задължават и да редактира и издава органа на съюза в. ”Женски глас” в Бургас, както и окончателно да изработи идеологията на Българския женски съюз. Жени Патева приема с голяма отговорност поставените задачи от делегатите на конгреса и Бургаското женско дружество “Самосъзнание” заработва усилено, като става най-известното и авторитетно женско дружество в България.
През 1908 г. Жени Патева е делегатка на Международния женски съюз в Амстердам. Тя умело и тактично успява да наложи приемането на Българския женски съюз в Международния женски съюз.
На 10.12.1909 г. Жени Патева помества свое писмо във в.”Ден” в което тя напомня, че разкрепостяването на жената е „един процес, който не трябва да спира, и който у другите цивилизовани народи е с пълна сила”. „ЖЕНАТА НЕ ИСКА И НЯМА НУЖДА ДА ДОСТИГА ВИСОТИТЕ НА МЪЖКИЯ ДУХ – ТЯ ТРЯБВА ДА ДОСТИГНЕ ВИСОТИТЕ НА СВОЯ СОБСТВЕН ДУХ, НА СВОЕТО ЖЕНСКО СЪЩЕСТВО”.
През есента на 1910 г. редакцията на в.”Женски глас” се премества в София, като гл. редактор остава Жени Патева. В този клуб се получават всички списания и вестници, където се събират интелигентните млади хора на Бургас. От тук можем да си представим какъв интензивен просветен и културен живот е кипял в Бургаското женско дружество “Самосъзнание”.
Г-жа Жени Патева създава идеологията на Българския женски съюз, която поставя в услуга на жените и децата и във връзка с това издава книгата “В помощ на жената”. Тази идеология тя прокарва и в женско дружество “Самосъзнание”, като от 1907 г. нататък женското дружество открива едно след друго: просветни, шивашки и търговски курсове, както и Бюро “Женски труд” със шивашко ателие за безработни момичета. Много момичета, завършили тези курсове, правят след това професионална кариера.
През 1911 г. в Стокхолм е свикан конгрес на Международния женски съюз. Представителка на българските жени е Жени Патева. Тя изнася доклад, а на връщане от конгреса взема участие в следконгресно съвещание в Копенхаген. Завръщайки се от конгреса, заредена с още по-голямо желание да служи на българската жена, тя подготвя и издава списание „Гражданка” – редакцията е в Бургас в дома на Жени Патева до 1912 г.
През Балканската война Жени Патева става член на Общинския комитет по прехрана.
Жени Патева е изключително будна и талантлива общественичка и журналистка. Като член на Управителния комитет на Българския женски съюз, Жени Патева се чувства отговорна за поведението на този съюз към всички събития в България и извън България. Тя реагира на вътрешните и международните събития с апели, призиви, писма. Тя пише „Апел към балканските жени” с единствената цел жените да положат всички усилия, за да има мир и спокойствие за народите.
Войните нарушават работата както на дружество “Самосъзнание”, така и на Българския женски съюз. Именно Бургаското женско дружество “Самосъзнание” взема решение да се възобнови Българския женски съюз, който по това време е преустановил дейността си. През м.май на 1918 г. г-жа Патева заминава за София, където с г-жа Юлия Малинова и г-жа д-р Ангелова успяват през м.юли да организират във военно време конгрес-конференция и да възобновят дейността на Българския женски съюз. Председателката на дружество “Самосъзнание” г-жа Патева изнася три важни реферата: “Положението на семейството и жената по време на войната”, “Организиране продоволствието с храна и облекло на народа” и “Войната и въоръжението на народите”. В тази връзка председателката на “Самосъзнание” има срещи с министър-председателя г-н Малинов и с министъра на просветата г-н Костурков. На 25 август 1918 г. във Военния клуб в София нашата председателка държи своята реч - протест против войната и апел за мир. Тук, по тази инициатива се поставя началото на секция към Международната лига за траен мир, основана през 1915 г.
През Първата световна война Жени Патева излиза със статията „Позив към жените, приятелки на мира”.
През 1918 г. по инициатива на Жени Патева се основава „Международен женски комитет за траен мир – български клон” със седалище София и секретариат в Бургас в нейния дом.
През 1919 г. г-жа Патева е делегатка на Международния женски конгрес в Хага, където тя прави ценни предложения за омиротворяването на света.
През 1920 г. Жени Патева е официален представител на правителството на Ал. Стамболийски в Норвегия, където изнася доклад на френски език пред конгреса на Международната женска организация на тема „Положението на жената и детето в България ”. След две години, през 1922 г., също като официален представител на българското правителство, Жени Патева е делегатка на Международния конгрес на жените в Хага, където произнася реч за мира, а по-късно – в Рим.
През 1923 г. в Бургас е обявено военно положение. В ранна утрин Жени Патева се отправя сама през спящия все още град, към началника на гарнизона полковник Попов. „Давам Ви честната си офицерска дума, че това няма да стане” и нарежда арестуваните да бъдат отведени на остров „Св.Анастасия”, за да не бъдат избити без съд и присъда.
В Народното събрание се гласува Закон за смъртното наказание. Жени Патева мобилизира всичките си сили и дарование на общественичка, гражданка и журналистка и се обявява против смъртното наказание.
През 1925 г. Жени Патева е отново на своя човешки и граждански пост. В самия военен клуб в София тя организира голямо публично събрание, на което тя е единствената ораторка.
Реч произнася и пред 19-тия конгрес на Българския женски съюз. „Всяка жена-майка, чието сърце е усетило трепета на зараждащ се живот, всяка жена, която знае мъките на раждането и грижите по издигането на човешкия живот, не може да не бъде против убийството, против войните, против смъртното наказание ”.
През 1926 г. по инициатива на Жени Патева се основава „Женско миротворно общество в България” с център Бургас в нейния дом, чийто председател е тя. Това общество се застъпва смело главно против полицейските репресии и полецейските издевателства в защита на жените и децата. Тя е негов ръководител през целия период до влизането му в Комитета за мира след 1944г.
20 години г-жа Патева е постоянна председателка на Бургаското женско дружество „Самосъзнание”. Тя се оттегля от председателството поради настъпилите реакционни режими и поради влиянието на Българския женски съюз, който веднага се нагажда и приспособява към тези режими. Поради тези причини тя не може да бъде повече носител на най-прогресивната женска мисъл. Жени Патева се оттегля настрана, но получава почетното председателство. Тя поддържа връзките със своите съгражданки. През м.юни 1930 г. Бургаското женско дружество “Самосъзнание” отпразнува своята 25-годишнина, където отдава заслуженото на основателките на дружеството – Председателката на дружеството г-жа Жени Божилова Патева е удостоена с почетен председател на дружеството, а г-жа Тодорка Праматарова и г-жа Анна Енчева – с почетен член на дружеството.
През всичките тези години нейният дом си остава огнище на една силна културна дейност. В дома й постянно се събират най-видни представители на науката, изкуството, общественици. А дружество „Самосъзнание” успява да запази своя характер на едно от най-независимите и най-самостоятелни дружества на Българския женски съюз, доколкото това е било възможно.
През следващите години Жени Патева най-много се изявява в статиите и материалите, които помества във „Вестник на жената”.
През 1936 г. нейният издигнат дух е завладян от личността Николай Рьорих. Ролята на културата Жени Патева счита за спасителна.
В спомените за майка си, синът й Божан пише:
„Една от основателките на Българския женски съюз, дългогодишна редакторка на в.”Женски глас” – органа на Българския женски съюз, една от основателките на много други културни и хуманни организации – Българския читалищен съюз, Българския въздържателен съюз, Българския вегетариански съюз, Българския клон от Международната лига за мир и свобода; представителка за България на международното бюро за борба с наркотиците, основано от Обществото на народите в Женева; организатор на женски дружества, народни университети, читалища, обществени работилници през Балканската война”.
„Основава старческия дом „Синовен дълг” в Бургас за стари и бездомни хора” и в Поморие „Дом за недъгави”.
„Щом узнаеше, че някъде в страната има бедствие или безправие, тя беше там”.
„Поддържа оживени връзки с много видни български политици, общественици, писатели, учени и хора на изкуството – Александър Стамболийски, Александър Балабанов, д-р Никола Сакаров, д-р Малинов и съпругата му Юлия Малинова, г-жа Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Тодор Влайков, Асен Златаров, Адриана Будевска и много други, както и Кимон Георгиев”.
„Поддържа връзки с чужбина – шведската писателка Елен Кей, германските деятели за мир и свобода д-р Анита Аугсбург и Лида Густава Хейман, французите Андре Мотини и г-жа Камей Древе”.
Със своите статии в разни вестници и списания, сказки в много градове, Жени Божилова Патева е известна в цялата страна като човек на перото и словото, но преди всичко ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. Тя основава женски дружества, читалища, народни университети, за да сее просвета сред българския народ. Тя кани видни учени и писатели, повечето като гости в нейния дом, за да държат сказки в нейния град Бургас. Тя организира обществени работилници, за да създаде работа на бедните жени, чиито мъже са на фронта. Създава старчески домове, за да спаси от глад и студ бездомни стари хора. Застъпва се пред властите за преследвани за техните убеждения хора.
След 1944 г., макар и вече на възраст, Жени Патева реагира все така активно и ангажирано на промените, които стават в България. Бургаското женско дружество „Самосъзнание” преустановява дейността си поради факта, че задължително е трябвало да се слее в новообразуваното общо женско дружество в Бургас „Яна Лъскова”. Дружество „Яна Лъскова” присвоява финасовите средства, и недвижимия имот на „Самосъзнание”, заедно с основаната от „Самосъзнание” Детска градина за децата на социално слабите семейства. На 23 юни 1994 г. отново изгрява звездата на Бургаското женско дружество „Самосъзнание”, което има богата история, достойно настояще и вярваме - достойно бъдеще.
През 1945 г., вече 67 годишна, г-жа Патева се обръща с молба към Министъра на народната просвета за разрешение да открие „Свободно народно прогресивно – културно огнище - Самосъзнание”. Тя декларира пред Министъра желанието си да служи безвъзмездно с всички свои сили за възвишена просветно-културна дейност на българския народ. Най-вече ще работи между жените, но ще търси и сътрудници от избрани хора на мисълта и духовното творчество. „Огнището” ще има седалище в дома на Жени Патева, Бургас, ул. „Цар Асен” 29, и ще се издържа от нейни лични средства, като ще се приема и доброволна подкрепа. „Огнището” ще си служи със свободни, непринудени събрания, сказки, лекции, беседи, екскурзии. Ще издига и привлича даровити младежи и ще ги подпомага в тяхното развитие като личности и таланти.
За съжаление, т.н. „народна власт” вече е определила Жени Патева и нейното семейство като „враг на народа” поради това, че са от елита на стария Бургас, с голяма къща, фабрика и финансови средста - богато семейство.
По обясними причини, Министърът на народната просвета отказва молбата на Жени Патева.
Всемогъщите комунисти се опитват многократно да я привлекат в редовете на БКП. Тя отхвърля това. Винаги е била независима от политическите партии.
Веднага след обявяване на смъртната присъда на Никола Петков, Жени Патева се обявява в негова защита, като пише писмо до Васил Коларов и Георги Димитров, с което настоява да излезат пред Народното събрание за отмяна на Закона за смъртното наказание.
Жени Божилова Патева има многобройни публикации върху различни обществени и културни въпроси и събития във вестници и списания, многобройни сказки, доклади и изказвания пред конгреси в България и чужбина. Г-жа Жени Патева е един изтъкнат човек на перото и словото. Тя е и човек на делото, което се изразява в работа за правда и миротворство. Близо половин век взема участие в целия обществен и културен живот на страната по онова време. Не е имало културно и хуманно събитие в страната, в което тя да не е участвала. За големите й международни изяви е удостоена със званието „Почетен член на Международния синдикат на демократичните писатели” във Франция през 1931 г.
Вече много болна, пише писмо до новото българското правителство да й се отпусне пенсия за нейната дългогодишна обществена дейност, за да може да се лекува. Такава пенсия й е отказана. Национализирани са нейният дом в Бургас и фабриката на сина й Божан.
Основателката на Бургаското женско дружество „Самосъзнание” и дългогодишна негова председателка, известната общественичка, най-достойната жена на Бургас и България в продължение на повече от половин век г-жа Жени Божилова Патева умира в нищета, без пенсия, на 17 юни 1955 г. в София.




Жени Божилова – Патева (на снимката в ляво), с кръщелно име Дженда, е родена на 1 декември 1878 г. в с Градец, Котленско, на около 20 km североизточно от Сливен. Баща й, Божил Димов, е абаджия и скотовъдец, човек с буден ум, дълбоко осъзнал законите на живота. Участвал е в Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Той играе голяма роля във възпитанието на първородната си дъщеря и насърчава стремежа й към просвета и знания. Майка й Генка Андреева, е домакиня и се грижи за отглеждането и възпитаването на деветте си деца.
Основното си образование Жени Божилова завършва в родното си село, а прогимназиалното – в Сливен. През 1893 г. Жени Божилова завършва Общинската девическа гимназия „Нанчо Попович” и придобива правото на редовна учителка в Княжеството.
Учителската си дейност започва в Карнобат на 16 годишна възраст, а през 1896 г. е преместена в Девическото училище в Разград.
През 1897 г. Жени Божилова свързва живота си с Иван Георгиев Патев, също учител и също родом от с. Градец. Имат три деца – Любен (Лео) (1904 г.)-машинен инженер, Божан (1905 г.) – инженер-химик и Лиляна (Лили) (1913 г.)– архитект.
На 18.12.1898 г. Народното събрание гласува закон за забрана на омъжените учителки да упражняват професията си. Жени Патева е дълбоко възмутена от неправдата, която се узаконява. По този повод тя пише своето първо „ОТВОРЕНО ПИСМО” до всички учителки в Княжеството. Това е нейното бойно кръщение в обществената й дейност.
Бракът й с Иван Патев е необикновено хармоничен. В брака те търсят взаимно подпомагане за интелектуален и обществен напредък. Двамата съпрузи, жадни за знания, еднакво упорити, решават да се подпомагат взаимно и да продължат образованието си в чужбина, като се издържат един друг на смени, при което единият от тях работи. Със скромната си учителска заплата Жени Божилова издържа съпруга си, за да може той да се изучи на Запад. През 1899 г. Иван Патев се завръща в България, завършил в Швейцария, Женева, а после в Брюксел, където следва право и придобива степен „Доктор на юридическите науки”.
Семейството се установява да живее в Бургас. Д-р Патев веднага започва работа, и сега той на свой ред издържа Жени Патева, която през 1901 г. заминава за три години да учи в Берлин и Йена, а последната година в Париж - философия и социология.
Жени Патева усвоява добре руски, немски и френски език, с които си служи до края на живота си. През 1903 г. се завръща в България без да завърши образованието си, но дълбоко завладяна от световното женско движение.
От 1903 до 1955 г. Жени Патева живее в Бургас, но дейността й се простира далече извън крайморския град, из цялата страна и в чужбина.
Отглежда и възпитава трите си деца с голяма обич и отговорност, които стават достойни граждани на България. Най - малката Лили Патева – Босева става почетен гражданин на София. Всичките си съпружески и домакински задължения Жени върши с безкрайна обич и интелигентност. Наред с това с пламенен порив, идващ сякаш от неизчерпаем вътрешен заряд, се отдава на обществена, журналистическа и писателска дейност. Най - много сили и енергия Жени Патева отдава на издигане самосъзнанието на жената чрез просвета и култура.
В годините след освобождението от турското робство започва сериозна борба жените да бъдат допускани да учат във висшето училище, както и да се възстановят правата на омъжените учителки да упражняват професията си. По-напредналите жени осъзнават, че те имат не само важни задължения и отговорности в семейството, но и в обществото и че жената не трябва да стои настрани от обществения живот. Поради тези причини през 1900 г. започва подготовката за създаване на Българския женски съюз от г-жа Анна Карима, г-жа Юлия Малинова, г-жа Жени Патева и др., който съюз от своя страна подканва по-будните жени в България към обща работа в помощ на жените и децата. През 1901 г. е основан Българския женски съюз, като Жени Патева е в неговия Управителен съвет.
На фона на днешния културен, политически и икономически живот в България, странно ни се вижда сега, че преди 100 години в нашия град едва се е забелязвала някаква проява на обществен живот от страна на жените. За първи път през 1901 и 1902 г. в Бургас жена в лицето на Жени Патева държи две сказки, организирани от единственото тогава в града женско благотворително дружество “Милосърдие”. Сказките се отнасят до женското движение в България и световното женско движение, като се хвърлят семената на една идея, която заработва в няколко будни бургазлийки, за да ги раздвижи и ги застави след две години да излязат вече като обособено женско просветно дружество “Самосъзнание”.
През 1902 г. Жени Божилова Патева възобновява в Ямбол разпадналото се женско дружество “Развитие”.
През 1903 г. Българският женски съюз е пред разпадане поради настъпилите сериозни разногласия между г-жа Анна Карима и г-жа Юлия Малинова.
През същата година Жени Патева помага на благотворителното женско дружество “Милосърдие” в Бургас, като го спасява от разпадане. Избрана е за председателка на дружеството. Жени Патева настоява дружеството да развива и просветна дейност, както и да се присъедини към Българския женски съюз. Членките на дружеството не се съгласяват, защото Уставът не позволява отклонение от обществената благотворителност. Тя се отказва от председателството, а малко по-късно и от членството.
Така през пролетта на 1904 г. Жени Патева, заедно със своите добри приятелки Пенка Русева-Белмустакова и Йорданка Гъзвъзова образуват просветна група. Към тях се присъединяват г-жа Анна Русева-д-р Енчева, г-жа Тодорка Праматарова и г-жа Деспина Панайотова. През тази година Жени Патева работи усилено и за укрепването на Българския женски съюз, който преживява сериозни идейни разногласия и е пред разпадане.
През м.април на 1905 г. просветната група се оформя като женско просветно и благотворително дружество с председателка г-жа Жени Божилова Патева. Дружеството се нарича “Самосъзнание” по идея на г-жа Пенка Русева-Белмустакова.
Току що дошла в Бургас, но вече с богата обществена дейност, Жени Патева става инициаторка за откриване на курсове по ограмотяване, както и за изучаване на българския език от гръцкото население в Бургас. Дружество „Самосъзнание” организира професионални, просветни курсове за жени и девойки, народен университет, през войната открива организация по продоволствието, грижи за пленническите семейства и др. Жени Патева открива неделни училища, възобновява читалище „Пробуда”, където работи заедно с писателя Петко Росен. Също така основава дом на изкуствата и печата.
Домът й е културно средище, посещавано от видни обществено-политически и културни дейци, като Александър Стамболийски, Найчо Цанов, проф. Асен Златаров, проф. Александър Балабанов, Никола Сакаров, Адриана Будевска, Анна Карима, Петко Росен, Айнщайн и др.
Ненавършила още 30 години, Жени Патева е вече защитница на женското развитие и достойнство, слушат я безброй жени в Ямбол, Сливен, Карнобат, Нова Загора, Пловдив, Видин, Варна, Севлиево, Плевен и главно в София.
Бургаското женско дружество “Самосъзнание” веднага се присъединява към Българския женски съюз, като под ръководството на Жени Патева усилено заработва за укрепването на Българския женски съюз и организирането на конгрес на съюза през м.юли същата година. Още през м.май Жени Патева от името на Бургаското женско дружество “Самосъзнание” заминава за София, където се запознава със съюзните работи, теченията и настроенията в Българския женски съюз и написва книгата “Разногласията в Българския женски съюз”. На конгреса госпожите Анна Карима и Юлия Малинова са непримирими. Жени Патева застава на страната на Юлия Малинова. Делегатите поставят Българския женски съюз на неутрална база и решават да не се избира Управителен съвет. Те поверяват ръководството на Българския женски съюз на председателката на Бургаското женско дружество “Самосъзнание” Жени Патева, като я задължават и да редактира и издава органа на съюза в. ”Женски глас” в Бургас, както и окончателно да изработи идеологията на Българския женски съюз. Жени Патева приема с голяма отговорност поставените задачи от делегатите на конгреса и Бургаското женско дружество “Самосъзнание” заработва усилено, като става най-известното и авторитетно женско дружество в България.
През 1908 г. Жени Патева е делегатка на Международния женски съюз в Амстердам. Тя умело и тактично успява да наложи приемането на Българския женски съюз в Международния женски съюз.
На 10.12.1909 г. Жени Патева помества свое писмо във в.”Ден” в което тя напомня, че разкрепостяването на жената е „един процес, който не трябва да спира, и който у другите цивилизовани народи е с пълна сила”. „ЖЕНАТА НЕ ИСКА И НЯМА НУЖДА ДА ДОСТИГА ВИСОТИТЕ НА МЪЖКИЯ ДУХ – ТЯ ТРЯБВА ДА ДОСТИГНЕ ВИСОТИТЕ НА СВОЯ СОБСТВЕН ДУХ, НА СВОЕТО ЖЕНСКО СЪЩЕСТВО”.
През есента на 1910 г. редакцията на в.”Женски глас” се премества в София, като гл. редактор остава Жени Патева. В този клуб се получават всички списания и вестници, където се събират интелигентните млади хора на Бургас. От тук можем да си представим какъв интензивен просветен и културен живот е кипял в Бургаското женско дружество “Самосъзнание”.
Г-жа Жени Патева създава идеологията на Българския женски съюз, която поставя в услуга на жените и децата и във връзка с това издава книгата “В помощ на жената”. Тази идеология тя прокарва и в женско дружество “Самосъзнание”, като от 1907 г. нататък женското дружество открива едно след друго: просветни, шивашки и търговски курсове, както и Бюро “Женски труд” със шивашко ателие за безработни момичета. Много момичета, завършили тези курсове, правят след това професионална кариера.
През 1911 г. в Стокхолм е свикан конгрес на Международния женски съюз. Представителка на българските жени е Жени Патева. Тя изнася доклад, а на връщане от конгреса взема участие в следконгресно съвещание в Копенхаген. Завръщайки се от конгреса, заредена с още по-голямо желание да служи на българската жена, тя подготвя и издава списание „Гражданка” – редакцията е в Бургас в дома на Жени Патева до 1912 г.
През Балканската война Жени Патева става член на Общинския комитет по прехрана.
Жени Патева е изключително будна и талантлива общественичка и журналистка. Като член на Управителния комитет на Българския женски съюз, Жени Патева се чувства отговорна за поведението на този съюз към всички събития в България и извън България. Тя реагира на вътрешните и международните събития с апели, призиви, писма. Тя пише „Апел към балканските жени” с единствената цел жените да положат всички усилия, за да има мир и спокойствие за народите.
Войните нарушават работата както на дружество “Самосъзнание”, така и на Българския женски съюз. Именно Бургаското женско дружество “Самосъзнание” взема решение да се възобнови Българския женски съюз, който по това време е преустановил дейността си. През м.май на 1918 г. г-жа Патева заминава за София, където с г-жа Юлия Малинова и г-жа д-р Ангелова успяват през м.юли да организират във военно време конгрес-конференция и да възобновят дейността на Българския женски съюз. Председателката на дружество “Самосъзнание” г-жа Патева изнася три важни реферата: “Положението на семейството и жената по време на войната”, “Организиране продоволствието с храна и облекло на народа” и “Войната и въоръжението на народите”. В тази връзка председателката на “Самосъзнание” има срещи с министър-председателя г-н Малинов и с министъра на просветата г-н Костурков. На 25 август 1918 г. във Военния клуб в София нашата председателка държи своята реч - протест против войната и апел за мир. Тук, по тази инициатива се поставя началото на секция към Международната лига за траен мир, основана през 1915 г.
През Първата световна война Жени Патева излиза със статията „Позив към жените, приятелки на мира”.
През 1918 г. по инициатива на Жени Патева се основава „Международен женски комитет за траен мир – български клон” със седалище София и секретариат в Бургас в нейния дом.
През 1919 г. г-жа Патева е делегатка на Международния женски конгрес в Хага, където тя прави ценни предложения за омиротворяването на света.
През 1920 г. Жени Патева е официален представител на правителството на Ал. Стамболийски в Норвегия, където изнася доклад на френски език пред конгреса на Международната женска организация на тема „Положението на жената и детето в България ”. След две години, през 1922 г., също като официален представител на българското правителство, Жени Патева е делегатка на Международния конгрес на жените в Хага, където произнася реч за мира, а по-късно – в Рим.
През 1923 г. в Бургас е обявено военно положение. В ранна утрин Жени Патева се отправя сама през спящия все още град, към началника на гарнизона полковник Попов. „Давам Ви честната си офицерска дума, че това няма да стане” и нарежда арестуваните да бъдат отведени на остров „Св.Анастасия”, за да не бъдат избити без съд и присъда.
В Народното събрание се гласува Закон за смъртното наказание. Жени Патева мобилизира всичките си сили и дарование на общественичка, гражданка и журналистка и се обявява против смъртното наказание.
През 1925 г. Жени Патева е отново на своя човешки и граждански пост. В самия военен клуб в София тя организира голямо публично събрание, на което тя е единствената ораторка.
Реч произнася и пред 19-тия конгрес на Българския женски съюз. „Всяка жена-майка, чието сърце е усетило трепета на зараждащ се живот, всяка жена, която знае мъките на раждането и грижите по издигането на човешкия живот, не може да не бъде против убийството, против войните, против смъртното наказание ”.
През 1926 г. по инициатива на Жени Патева се основава „Женско миротворно общество в България” с център Бургас в нейния дом, чийто председател е тя. Това общество се застъпва смело главно против полицейските репресии и полецейските издевателства в защита на жените и децата. Тя е негов ръководител през целия период до влизането му в Комитета за мира след 1944г.
20 години г-жа Патева е постоянна председателка на Бургаското женско дружество „Самосъзнание”. Тя се оттегля от председателството поради настъпилите реакционни режими и поради влиянието на Българския женски съюз, който веднага се нагажда и приспособява към тези режими. Поради тези причини тя не може да бъде повече носител на най-прогресивната женска мисъл. Жени Патева се оттегля настрана, но получава почетното председателство. Тя поддържа връзките със своите съгражданки. През м.юни 1930 г. Бургаското женско дружество “Самосъзнание” отпразнува своята 25-годишнина, където отдава заслуженото на основателките на дружеството – Председателката на дружеството г-жа Жени Божилова Патева е удостоена с почетен председател на дружеството, а г-жа Тодорка Праматарова и г-жа Анна Енчева – с почетен член на дружеството.
През всичките тези години нейният дом си остава огнище на една силна културна дейност. В дома й постянно се събират най-видни представители на науката, изкуството, общественици. А дружество „Самосъзнание” успява да запази своя характер на едно от най-независимите и най-самостоятелни дружества на Българския женски съюз, доколкото това е било възможно.
През следващите години Жени Патева най-много се изявява в статиите и материалите, които помества във „Вестник на жената”.
През 1936 г. нейният издигнат дух е завладян от личността Николай Рьорих. Ролята на културата Жени Патева счита за спасителна.
В спомените за майка си, синът й Божан пише:
„Една от основателките на Българския женски съюз, дългогодишна редакторка на в.”Женски глас” – органа на Българския женски съюз, една от основателките на много други културни и хуманни организации – Българския читалищен съюз, Българския въздържателен съюз, Българския вегетариански съюз, Българския клон от Международната лига за мир и свобода; представителка за България на международното бюро за борба с наркотиците, основано от Обществото на народите в Женева; организатор на женски дружества, народни университети, читалища, обществени работилници през Балканската война”.
„Основава старческия дом „Синовен дълг” в Бургас за стари и бездомни хора” и в Поморие „Дом за недъгави”.
„Щом узнаеше, че някъде в страната има бедствие или безправие, тя беше там”.
„Поддържа оживени връзки с много видни български политици, общественици, писатели, учени и хора на изкуството – Александър Стамболийски, Александър Балабанов, д-р Никола Сакаров, д-р Малинов и съпругата му Юлия Малинова, г-жа Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Тодор Влайков, Асен Златаров, Адриана Будевска и много други, както и Кимон Георгиев”.
„Поддържа връзки с чужбина – шведската писателка Елен Кей, германските деятели за мир и свобода д-р Анита Аугсбург и Лида Густава Хейман, французите Андре Мотини и г-жа Камей Древе”.
Със своите статии в разни вестници и списания, сказки в много градове, Жени Божилова Патева е известна в цялата страна като човек на перото и словото, но преди всичко ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. Тя основава женски дружества, читалища, народни университети, за да сее просвета сред българския народ. Тя кани видни учени и писатели, повечето като гости в нейния дом, за да държат сказки в нейния град Бургас. Тя организира обществени работилници, за да създаде работа на бедните жени, чиито мъже са на фронта. Създава старчески домове, за да спаси от глад и студ бездомни стари хора. Застъпва се пред властите за преследвани за техните убеждения хора.
След 1944 г., макар и вече на възраст, Жени Патева реагира все така активно и ангажирано на промените, които стават в България. Бургаското женско дружество „Самосъзнание” преустановява дейността си поради факта, че задължително е трябвало да се слее в новообразуваното общо женско дружество в Бургас „Яна Лъскова”. Дружество „Яна Лъскова” присвоява финасовите средства, и недвижимия имот на „Самосъзнание”, заедно с основаната от „Самосъзнание” Детска градина за децата на социално слабите семейства. На 23 юни 1994 г. отново изгрява звездата на Бургаското женско дружество „Самосъзнание”, което има богата история, достойно настояще и вярваме - достойно бъдеще.
През 1945 г., вече 67 годишна, г-жа Патева се обръща с молба към Министъра на народната просвета за разрешение да открие „Свободно народно прогресивно – културно огнище - Самосъзнание”. Тя декларира пред Министъра желанието си да служи безвъзмездно с всички свои сили за възвишена просветно-културна дейност на българския народ. Най-вече ще работи между жените, но ще търси и сътрудници от избрани хора на мисълта и духовното творчество. „Огнището” ще има седалище в дома на Жени Патева, Бургас, ул. „Цар Асен” 29, и ще се издържа от нейни лични средства, като ще се приема и доброволна подкрепа. „Огнището” ще си служи със свободни, непринудени събрания, сказки, лекции, беседи, екскурзии. Ще издига и привлича даровити младежи и ще ги подпомага в тяхното развитие като личности и таланти.
За съжаление, т.н. „народна власт” вече е определила Жени Патева и нейното семейство като „враг на народа” поради това, че са от елита на стария Бургас, с голяма къща, фабрика и финансови средста - богато семейство.
По обясними причини, Министърът на народната просвета отказва молбата на Жени Патева.
Всемогъщите комунисти се опитват многократно да я привлекат в редовете на БКП. Тя отхвърля това. Винаги е била независима от политическите партии.
Веднага след обявяване на смъртната присъда на Никола Петков, Жени Патева се обявява в негова защита, като пише писмо до Васил Коларов и Георги Димитров, с което настоява да излезат пред Народното събрание за отмяна на Закона за смъртното наказание.
Жени Божилова Патева има многобройни публикации върху различни обществени и културни въпроси и събития във вестници и списания, многобройни сказки, доклади и изказвания пред конгреси в България и чужбина. Г-жа Жени Патева е един изтъкнат човек на перото и словото. Тя е и човек на делото, което се изразява в работа за правда и миротворство. Близо половин век взема участие в целия обществен и културен живот на страната по онова време. Не е имало културно и хуманно събитие в страната, в което тя да не е участвала. За големите й международни изяви е удостоена със званието „Почетен член на Международния синдикат на демократичните писатели” във Франция през 1931 г.
Вече много болна, пише писмо до новото българското правителство да й се отпусне пенсия за нейната дългогодишна обществена дейност, за да може да се лекува. Такава пенсия й е отказана. Национализирани са нейният дом в Бургас и фабриката на сина й Божан.
Основателката на Бургаското женско дружество „Самосъзнание” и дългогодишна негова председателка, известната общественичка, най-достойната жена на Бургас и България в продължение на повече от половин век г-жа Жени Божилова Патева умира в нищета, без пенсия, на 17 юни 1955 г. в София.



Използвана литература:

1. Държавен архив Бургас – Архивните материали за Жени Божилова Патева и Бургаското женско дружество „Самосъзнание”.
2. Спомени на арх. Лили Патева – Босева-дъщеря на Жени Патева и почетен член на Независимо женско дружество "Самосъзнание".
3. Спомени на Генка Желязкова – племенница на Жени Патева и член на Независимо женско дружество "Самосъзнание" .
4. Спомени от Малина и Александър Поплилови - Малина Поплилова е почетен член на Независимо женско дружество "Самосъзнание".
5. Спомени и снимков материал на арх. Мария Драганова.

Забележка: Текстовият и снимковият материал е събран и обработен от Председателката на Независимо женско дружество "Самосъзнание" - Бургас д-р инж. Снежана Стоянова и е интелектуална собственост на Независимо женско дружество "Самосъзнание" - наследник и продължител на дейността на Женско дружество "Самосъзнание" от 1905-1944 г.